Всичко е свързано. Когато страда тялото, страда и душата. И дори тялото да започне да се лекува, душата го връща в изходната позиция. И обратното – когато те боли душата, тялото го проявява. Понякога физическата болка минава бързо, но никой не знае за вътрешната битка. Тази с психиката. Там си сам. Сам със себе си.
Не мога да опиша с думи колко помагат разговорите със специалист, но в крайна сметка те са 1 час, а останалите 23 часа от денонощието си сам със себе си. Затова е важно да говорим. Да споделяме. Да казваме какво ни мъчи. Дори да си го записваме в тетрадка – да го вадим от себе си. Защото сме си вкъщи. Тялото ни е дом. Единственият и постоянен дом е точно тялото ни. И това, което сами му причиняваме с лоши мисли, лоша храна, лоши емоции…сами на себе си го правим.
Днес ви напомням да сте по-мили със себе си, да си обръщате внимание, да направите нещо за себе си, да си отделите 5 минути пред огледалото и да си кажете какво харесвате в себе си. Ей така, за разнообразие просто. Може пък да ви накара да се почувствате по-добре.
Stefislife 